Защо ли учените не са построили машина на времето до този момент?
Само поради две причини. Първата забрана за пътешествие във времето има чисто логически характер, а втората – чисто научен, физически. Да започнем с първата.
Нека да допуснем, че сте изобретили машината времето, отпътували сте с нея към миналото и благополучно сте се добрали до това минало. А там ви посреща груб и безчувствен тип и се опитва да ви отвори черепа. Вие, като всеки нормален човек, се съпротивлявате и, естествено, му вземате бухалката и го трясвате по тъпата тиква и то дотам ловко, че негодникът хвърля топа. Възможно ли е нещо подобно?
Възможно е! И още как! Въоще целият ви външен вид, цигарата “Малборо” между зъбите и миризмата на тоалетна вода "Живанши", да не говорим за наглите Ви думи “Здравейте, аз дойдох при вас от бъдещето...” – ще провокират агресията в първия срещнат троглодит.
А сега си представете, че сте убили не просто обитател на миналото, а без да искате сте довършили своя роден пра-пра-пра... дядо. Или даже пра-пра-пра... баба (външно те едва ли са се различавали кой знае колко). Или, най-общо казано, сте утрепали един от своите прародители, а може би, зависи вече от вкуса – и двамата едновременно. Възможно ли е това? Хората тогава не са били толкова много, колкото сега, и вероятността за съдбовно съвпадение рязко се увеличава.
Впрочем, работата даже не е във вероятното отцеубийство, а в неговата принципна възможност. И какво се получава? От една страна, това, по принцип, може да се случи, а от друга – не може да бъде защото не може да стане. Та нали вие - напомням, ако сте забравили - сте изобретател на машината на времето. Но ако сте убили своя праотец в миналото, то вас няма да ви има в бъдещето. Няма ви - и точка! Значи и машината на времето също я няма! Няма машина!
Да се подмине този логически парадокс, уви, е невъзможно. Колкото и да се изхвърляха писателите фантасти през шестдесетте години да намерят изход от тази логическа задънена улица, и при тях нищо не се получи!
С други думи, след като Адам и Ева пренебрегнаха подарената им Вечност, където нямаше нито минало, нито бъдеще, а само настояще, след като съгрешиха и започнаха да произвеждат на конвейер бройки от Божия образ и подобие, се появили първите пътешественици във времето – техните деца, внуци, правнуци и т. н. Но това пътешествие било доста ограничено – като по релсите на еднолинейка. Всеки от пътешествениците може да се движи в една единствена посока – само в бъдещето и то на строго определен и много кратък отрязък от време, предопределен му от съдбата. Нямало обратен ход.
С това може да поставим точка и мечтите за пътешествие във времето биха си останали само в творенията на фантастите, ако не се бе намесил нечестивият, без чиито номера животът ни би бил доста обикновен и скучен.
УЛИЦА С ЕДНОПОСОЧНО ДВИЖЕНИЕ
Нечестивият е отклонил човека от правия път. Но той, Князът на тъмата, не би бил себе си, ако би се спрял дотук и загубел интерес към своето главно занимание – да се любува на нашите мъчения. И след това той не спрял с издевателствата, а като че ли от най-хуманни съображения, хвърлил на низвергнатия от Едем човек спасителен пояс – науката.
О, това бил коварен подарък! За това как хората са се възползвали от тази опасна играчка, можем да говорим дълго, но това ще ни отклони от нашата основна тема - машината на времето.
В началото на XX век човек на име Алберт Айнщайн забелязал, че всичко в този свят е относително. В това число и времето. Не, не, той не е изобретил машината на времето. Той просто е намерил начин да ускорява и забавя времето. За това, като и за много други работи, е необходимо човек да не седи на едно място, а да се движи. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно се движи времето около нас. Айнщайн описал с една едничка математическа формула E = mc2, тази, общо казано, житейска истина.
От неговата формула излизало, че забележимо забавяне на времето ще има само при много високи скорости, близки до скоростта на светлината "с", равна на 300 000 км/сек. Колкото Вашата скорост е по-близо до "с", толкова по-бавно ще се движи времето около Вас.
Класически пример: летели сте една или друга година с огромна скорост в космоса, върнали сте се на Земята, а тук са минали вече 100 или 200 години. Това само по себе си означава, че сте попаднали в бъдещето. Това не е ли машина на времето? Само с една забележка, че тя се движи само в едно направление – в бъдещето, по същите онези релси на еднолинейката. Обратен път към своето собствено време за околосветския космонавт няма. А на вас ви се ще да се върнете обратно – в епохата на властната вертикала.
Чисто теоретично това е възможно. Колкото е по-голяма е вашата скорост, толкова повече се забавя времето. При скорост, равна на скоростта на светлината, времето като че ли спира, а вие трябва само да натиснете по-силно педала за да тръгне времето назад. Вие ще се окажете в миналото. Но, както вече казахме, чисто теоретически. Практически, за връщане назад във времето пречи втората забрана, за която казахме в началото. Чисто физическа забрана. Няма във Вселената скорост, по-голяма от скоростта на светлината. А значи няма и път към миналото.
ВРЕМЕТО ТРЪГНА НАЗАД?
А сега внимание. Кой каза, че няма скорости, по-високи от скоростта на светлината? - Учените го казаха. Но те са казвали много неща. По едно време те съвсем сериозно са твърдели, че Земята е плоска, даже са създавали цели теории по тоя въпрос. Именно по това се отличава науката – че при нея вместо култ към вярата цари ерес на съмнението.
Да допуснем, че скоростта на светлината – това е максималният предел на скоростта. В космоса, тоест във вакуум, тя е равна на 300 000 км/сек. Но във всяка друга плътна среда, например във въздуха, стъклото, водата, тя е по-ниска заради явлението, наречено рефракция, или, по-просто казано – заради триенето. Ако това е така, то можем да подберем среда с каквото и да било съпротивление-рефракция за светлината. Това и направили в началото на миналата година в лабораторията на Роулендския научноизследователски институт в градчето Кембридж, щата Масачузетс. Там подбрали такава среда -- газ от атоми на натрий, охладен почти до абсолютната нула, -- в която скоростта на светлината се снижила до позорните 17 м/сек. На учените им станало интересно и даже започнали да се съревновават кой от тях в каква среда най-малко ще пропусне Божията светлина. И се на експериментирали.
През лятото на 2000 година, физиците от Принстънския университет в щата Ню Джърси взели вместо натрий, пари на цезия, охладили ги почти до абсолютната нула и пропуснали през тях светлина с лазер. Скоростта на светлината в парите на цезия била по-висока от скоростта на светлината. Извинете за нелепата фраза, но няма как да се каже по друг начин. В човешкия език няма достатъчно думи за подобно светотатство.
Скоростта на светлината била по-висока от скоростта на светлината с 1/310. Тоест лъчът на лазера излизал от камерата с цезиевите пари с 1/62-милиардна от секундата по-рано, отколкото излизал...
Ако някой още не е разбрал какви са ги надробили в лето 2000 от Рождество Христово в Принстънската лаборатория тримата човека, наричани Л. Вонг (ако съдим по името, китаец), Артур Догариу и Александр Кузьмич (Кузьмич е фамилия, а не бащино име), то нека да обясним популярно. Този, да прости Господ, яйцеглави интернационал проникнал в миналото с една шестдесет милиардна от секундата.
По-вярно е да се каже, че са проникнали на тази нищожна дълбочина в миналото само няколко кванта лазерна светлина. Това обаче е било истинско пътешествие във времето.
Ако тези квантове можеха да виждат и чувстват, то след като са излезли от камерата с цезиеви пари, биха могли да видят себе си, готвещи се да влязат в тази камера. По принцип, те биха могли да говорят със самите себе си в миналото и да кажат какво ги очаква (тези от миналото) в камерата с парите на цезия, където те (тези от настоящето) току що са били.
Глупости на търкалета, ще кажете. Не бива да говорите така. Много неща са започнали с още по-голяма глупост. Например, някой си веднъж забелязал, че на хоризонта първо се появяват платната, а след това корабът и накрая се оказало, че Земята е кръгла. Друг видял, че ябълката пада от дървото надолу, а не излита нагоре. Всички знаем какво излязло от това.
Така е устроен човекът – дай му лост и той тутакси, без да се замисля за последствията, ще преобърне света. Ето и сега: нека не е кой знае каква дълбочината, на която са изпратени в миналото тези някакви си – никакви квантове светлина, но те са попаднали там и са се върнали, както се казва, живи и невредими. Останалото е дело на техниката или по-скоро на технологията. А всичко останало, ще се случи още в настоящия живот, повярвайте! Най-важното е да падне втората забрана за машината на времето. А това, което не е забранено, е разрешено.
А какво ще стане с първата забрана - ще кажете вие - логическата?
Ами нищо. Тя си е логическа – просто игра на ума. Хайде да построим машината на времето, а после ще видим дали приляга тази логика.
ЕПИТАФИЯ НА БЪДЕЩЕТО
Наистина, здравият разум нашепва: а трябва ли? Разбира се, че не трябва. Отсега е ясно, че в крайна сметка това ще ни докара голяма беда, в сравнение с която предишните достижения на науката от вида на атомната бомба, глобалното замърсяване, парниковият ефект и прочие прелести на цивилизацията ще се окажат малки детски лудории.
Но обратен ход в дадената ситуация, уви, няма. Е, вярно е – има един нехуманен. Да се построи машина на времето, да се отиде в миналото и да се намерят и унищожат в зародиш горните трима принстонски физици.
Но, за съжаление, историческият опит учи, че с избиването на младенците не се решават проблеми от подобен калибър. Цар Ирод се опитал, а какво излязло от това – всички знаят.
Между другото, искате ли хубава новина? Краят на света може да настъпи даже по-рано, отколкото конструирането на машината на времето, с чиято помощ да отрежем клона, на който седи човечеството. Оня ден други яйцеглави започнали производство на антиматерия и то не някъде в космоса, в някоя черна дупка, а в центъра на Европа – в Швейцария. Така, че не се притеснявайте. Възможно е още преди да се тръшнем в миналото, всички ние: и бели, и жълти, и черни, и будисти, и мюсюлмани, и юдеи, и простият народ, и олигарси – всички накуп, едновременно да се съединим с антиматерията и да изчезнем безследно, да се самоизтребим.
Източник: chudesa.net
Пет Ное 13, 2009 1:35 pm
